СЪНЯТ НА ПРЕЯЛИЯ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ
Забелязал съм, че има хора, които постоянно преяждат по коледните празници. До през вчерашния ден се гордеех, че не съм един от тях. Само че, както се случва в живота и аз взех че преядох на връх Коледа. Не е доста прелестно, но множеството от вас знаят. Така че не е нужно да ви изяснявам в детайлности по какъв начин се усещах. Домъкнах се с изпитание до леглото с мисълта, че скоро няма да мога да заспя. Толкова ми беше тежко и толкоз ме мързеше, че дори и не направих изпитание да се завъртя. Заспал съм по тил. А аз нормално не задрямвам по тил. Поради преяждането или заради повода, че съм задремал по тил, а може би и заради двете, ми се стори, че съвсем незабавно започнах да сънувам. А когато си задремал преситен и по тил, тогава ето какъв сън се получава:
Вървя си аз по един безоблачен бул. и виждам – книжарница до книжарница. Не на всеки ъгъл, безусловно да 10 метра една от друга – книжарници. Нали съм си публицист доста се зарадвах. И си споделих мислено – виж ти, този град си е напряко град-мечта! И хората, които живеят в него безпределно обичат да четат, щом книжарниците безусловно нямат брой и то на един-единствен бул.. Забравих да ви кажа, че в съня си не бях преситен и просто ме засърбяха ръцете да хвана една книга и да я помириша. Да ми замирише на напечатани коли. Тази миризма е неповторима, да знаете. И откакто я помириша - да я разлистя и да се потопя в безкрайните светове на фантазията и на познанието. Или да се разплача след някое прочетено стихотворение. Веднага се насочих към най-близката книжарница. Беше от веригата – книжарници „ Хелислон “. На входа прочетох надпис „ Хелислон – книжарници за зеленчук и амбалажна хартия. По изключение до края на годината предлагаме и киви! “. Малко ме озадачи надписа, само че влязох. И какво да видя – пред мен лавици, осеяни със зеленчук и два щанда с киви…Погледа ми би трябвало да е бил доста необикновен, тъй като книжарката ме гледаше, като че ли одеве съм прострелял цяла група дечица от отсрещната детска градина. Опитах се да се усмихна и се насочих към единия от щандовете с киви. Книжарката като че ли се отпусна и дори ми се усмихна.
- Това киви е доста прясно. Получихме го през вчерашния ден. Колко ще обичате. Днес е на промоция – по 15.60 лв. за кг.
Беше мой ред да се усмихна. Смотолевих нещо от сорта:
- Премерете ми към кг и двеста…
Книжарката ме погледна неблагоприятно само че стартира да поставя плодовете на кантара.
- Килограм и триста доста ли ви е? Не мога да отрежа едно киви на две.
- Добре е. Давайте.
- В какво да Ви го увия. В Булгаков или в Достоевски?
Изтръпнах… Ако ми го увият в Булгаков нищо чудно като изляза от книжарницата, кивитата ми да отлетят напряко при дявола. Ако е Достоевски, 100 %, като изляза, ще извърша някое закононарушение и наказването ще ме застигне още преди да съм пресякъл на другия тротоар. Или напряко ще се побъркам и цялостен живот ще си остана глупак.
- А не можете ли да ми го увиете в нещо друго. Например в
някоя…съвременна българска лирика?
- Съжалявам, господине. Съвременна българска лирика не
предлагаме. Някак си… Не се търси доста. Няма задоволително търговски тип. Хората избират, по този начин да се каже, класиката. Или в краен случай новата книга на Криско. Или чакайте…Май имаме и Иво Сиромахов…
Кога и по какъв начин съм излязъл от книжарницата с кивито в ръце – не знам. Не знам и в какво ми го завиха. Май избрах Сиромахов. Както си вървях и … пред мен идната книжарница. На входа надпис „ Книжарници Крюела – ние продаваме пъпеши повече! “ А насреща, една светла, украсена в оранжево, очевидно новооткрита книжарница с голям надпис „ Книжарници Огранж – насам народе, нашите портокали са от най-хубавите портокалови градини! “
Събудих се плувнал в пот. Ходеше ми се до тоалетната. Обещах си повече да не преяждам. Не единствено по Коледа. И си дадох обещание да не хапвам в никакъв случай киви, както и кракът ми да не стъпва повече в книжарница.
26 декември 2017 година
Този непретенциозен фейлетон е въодушевен от родната ни реалност в метода й на разпространяване на модерна българска лирика по нашите книжарници. Има един фейлетон „ Нов метод на разпространяване на книги “ на безсмъртният съветски публицист Михаил Булгаков, писан през 1924 година. Не ме е въодушевил Булгаков, само че прочита на неговото произведение доста ми оказа помощ.
Виж всички публикации от Любомир Чернев-->
Вървя си аз по един безоблачен бул. и виждам – книжарница до книжарница. Не на всеки ъгъл, безусловно да 10 метра една от друга – книжарници. Нали съм си публицист доста се зарадвах. И си споделих мислено – виж ти, този град си е напряко град-мечта! И хората, които живеят в него безпределно обичат да четат, щом книжарниците безусловно нямат брой и то на един-единствен бул.. Забравих да ви кажа, че в съня си не бях преситен и просто ме засърбяха ръцете да хвана една книга и да я помириша. Да ми замирише на напечатани коли. Тази миризма е неповторима, да знаете. И откакто я помириша - да я разлистя и да се потопя в безкрайните светове на фантазията и на познанието. Или да се разплача след някое прочетено стихотворение. Веднага се насочих към най-близката книжарница. Беше от веригата – книжарници „ Хелислон “. На входа прочетох надпис „ Хелислон – книжарници за зеленчук и амбалажна хартия. По изключение до края на годината предлагаме и киви! “. Малко ме озадачи надписа, само че влязох. И какво да видя – пред мен лавици, осеяни със зеленчук и два щанда с киви…Погледа ми би трябвало да е бил доста необикновен, тъй като книжарката ме гледаше, като че ли одеве съм прострелял цяла група дечица от отсрещната детска градина. Опитах се да се усмихна и се насочих към единия от щандовете с киви. Книжарката като че ли се отпусна и дори ми се усмихна.
- Това киви е доста прясно. Получихме го през вчерашния ден. Колко ще обичате. Днес е на промоция – по 15.60 лв. за кг.
Беше мой ред да се усмихна. Смотолевих нещо от сорта:
- Премерете ми към кг и двеста…
Книжарката ме погледна неблагоприятно само че стартира да поставя плодовете на кантара.
- Килограм и триста доста ли ви е? Не мога да отрежа едно киви на две.
- Добре е. Давайте.
- В какво да Ви го увия. В Булгаков или в Достоевски?
Изтръпнах… Ако ми го увият в Булгаков нищо чудно като изляза от книжарницата, кивитата ми да отлетят напряко при дявола. Ако е Достоевски, 100 %, като изляза, ще извърша някое закононарушение и наказването ще ме застигне още преди да съм пресякъл на другия тротоар. Или напряко ще се побъркам и цялостен живот ще си остана глупак.
- А не можете ли да ми го увиете в нещо друго. Например в
някоя…съвременна българска лирика?
- Съжалявам, господине. Съвременна българска лирика не
предлагаме. Някак си… Не се търси доста. Няма задоволително търговски тип. Хората избират, по този начин да се каже, класиката. Или в краен случай новата книга на Криско. Или чакайте…Май имаме и Иво Сиромахов…
Кога и по какъв начин съм излязъл от книжарницата с кивито в ръце – не знам. Не знам и в какво ми го завиха. Май избрах Сиромахов. Както си вървях и … пред мен идната книжарница. На входа надпис „ Книжарници Крюела – ние продаваме пъпеши повече! “ А насреща, една светла, украсена в оранжево, очевидно новооткрита книжарница с голям надпис „ Книжарници Огранж – насам народе, нашите портокали са от най-хубавите портокалови градини! “
Събудих се плувнал в пот. Ходеше ми се до тоалетната. Обещах си повече да не преяждам. Не единствено по Коледа. И си дадох обещание да не хапвам в никакъв случай киви, както и кракът ми да не стъпва повече в книжарница.
26 декември 2017 година
Този непретенциозен фейлетон е въодушевен от родната ни реалност в метода й на разпространяване на модерна българска лирика по нашите книжарници. Има един фейлетон „ Нов метод на разпространяване на книги “ на безсмъртният съветски публицист Михаил Булгаков, писан през 1924 година. Не ме е въодушевил Булгаков, само че прочита на неговото произведение доста ми оказа помощ.
Виж всички публикации от Любомир Чернев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ